Качество на живот при пациенти с Т-клетъчен лимфом на кожата

• В. Матеева, М. Кадурина
  Катедра по дерматовенерология и алергология – Военномедицинска академия, София

  Целта на настоящото проучване е да се определи качеството на живот при пациенти с Т-клетъчен лимфом на кожата (CTCL) и да се оцени влиянието на пола, възрастта, стадия на заболяването, времето от поява на симптомите и времето от диагноза върху него. Допълнително си поставихме задача да установим връзката между ефекта от проведеното лечение върху качеството на живот при група пациенти. CTCL са лимфопролифератични заболявания, засягащи първично кожата, които могат да имат значителен ефект върху физическото и психоемоционалното състояние на пациентите.
  Дизайн: Моноцентърно, проспективно проучване.
  База: Клиника по дерматовенерология и алергология – Военномедицинска академия, София.
  Материал и методи: Общо 27 пациенти с хистологично и имунохистохимично доказан Т-клетъчен лимфом на кожата попълниха еднократно или многократно в рамките на 1,5 години въпросника относно качеството им на живот Skindex 16. Общото количество на попълнените въпросници е 64. При 24 от случаите е проведено лечение по повод основното дерматологично заболяване. Skindex 16 съдържа 3 подгрупи въпроси относно субективните симптоми, емоционалното състояние и социалното функциониране.
  Резултати: В настоящото проучване не установихме статистически значима разлика между средните стойности за двата пола поотношение на въпросите от група симптоми, емоции и функциониране преди и след лечение. Съществува статистически значима отрицателна корелация между възрастта и влиянието върху емоционалното състояние преди лечение (r = -0,407). Не се установява статистически значимо различие между средните стойности на въпросите от група емоция, симптоми и функциониране в различните възрастови групи (съотв. Р = 0,106, Р = 0,557 и Р = 0,303). Установява се сатистически значима разлика между средните стойности за групата въпроси относно симптоми между групите ранен (IA-IIA) и късен (IIB-IV) стадий на CTCL (Р = 0,029). Няма значимо различие между двете групи стадии по отношение на група функциониране (Р = 0,786) и група емоция (Р = 0,821). Установява се статистически значима разлика между средните стойности относно емоционалното състояние преди и след лечение (p < 0,0001). Няма статистически значима разлика между субективните симптоми преди и след лечение (P = 0,076), както и между социалното функциониране преди и след лечение (Р = 0,529). Най-значимо притеснение за пациентите и в ранен, и в късен стадий е възможно влошаване на заболяването. Същият въпрос е приоритетен за жените, докато при мъжкия пол водещ проблем е видът на кожата. Най-голямо влияние върху качеството на живот се наблюдава при жени под 52 години в късен стадий. След лечение се наблюдава статистически значимо намаление на притеснението от вида на кожата, страха от възможен рецидив и чувството на смущение (Р = 0,003, Р = 0,003, Р = 0,035).
  Заключение: Качеството на живот при пациенти с CTCL може да бъде определено и проследено с въпросника Skindex 16. Заболяването оказва влияние върху качеството на живот и при двата пола. При млади пациенти с CTCL се засяга повече емоционалното състояние. Пациентите с напреднал CTCL имат сигнификантно повече субективни симптоми, влияещи негативно върху качеството им на живот. Лечението оказва позитивно въздействие върху емоционалното състояние на пациентите.

   Пълен текст